Преклонението пред героите в античността няма нищо общо с това в наши дни. Докато ние много бързо осъждаме спортистите, политиците и известните личности заради дребни човешки грешки, гърците са имали съвсем различен подход. Те са се отличавали с по-широк мироглед, който не е изисквал пълна морална добродетел. Тяхното схващане за герои и героини е било сложно, променливо и може би по-опрощаващо от нашето.
Какво превръща един човек в герой?
Това е контекстът на изложбата от 90 изключителни произведения на изкуството, базирани на архаистичния, класическия и елинския периоди (6 век пр.Хр.) в културен център „Онасис“ в Манхатан под наслов „Героите: Смъртни или митове в антична Гърция“. Изложбата проследява гръцката интерпретация на героизъм посредством декорираните съдове, мраморни релефи, бронзови статуи и гравирани камъни. Както тази изложба показва, добродетелта не е била необходимо условие, за да бъде определен един грък или гъркиня за герой или героиня. За нас митовете за гръцките богове и герои са измислени от поетите и разказвачите, но за гърците те са били истински хора, които са живели, умрели и в много случаи победили смъртта като безсмъртни.
Първата секция на изложбата – „Героите в митовете“ представя предмети, показващи моменти от живота на четири главни фигури. Елена е забележителна и е чудесен пример за контраста между гръцката идея за герои и нашата представа за Хубавата Елена, която станала причината за Троянската война като избягала с Парис. Когато съпругът и Менелай я залавя след края на войната, той я връща обратно в Спарта, където, според поне една история, те живели щастливо до края на дните си. Голямата купа, използвана за смесване на вино и вода, изобразяваща сцена между Менелай и Елена го доказва. Той е разгневен съпруг, който замахва с меча си, за да я убие. Тя е избягала от него. Но победен от красотата ѝ, той се отказва и ето че тя става известна гръцка героиня.
Друг главен герой в тази първа секция е Херкулес. Той е най-емблематичният гръцки герой. Бил се е с кентаври, морски чудовища и е имал 67 сина и една дъщеря. След смъртта му е бил считан за олимпийски бог, който може да донесе победа и да отблъсне злото. Римско копие на оригиналната гръцка статуя, изобразява красивият млад Херкулес, който носи лъвска кожа на главата си.
Бронзова скулптура на възрастния Херкулес с брада, който според каталога, е бил защитник на идеята за пиенето на вино с цел облекчаване трудностите на живота, показва по-малко благородната му страна на герой.
Освен Елена и Херкулес, в първата секция се обръща внимание и на странстващия воин Одисей, който е измислил Троянския кон. Той е преодолял много препятствия, успял да ослепи едноокия циклоп Полифемус. Изгубил всичките си приятели, но накрая стигнал до дома си и красивата си съпруга Пенелопа. Ахил – четвъртият герой в тази секция, е друг сложен характер, който е избрал славата и смъртта пред завръщането у дома.
Втората секция на изложбата е посветена на „Героите в култ“, което потвърждава впечатлението, че гръцките герои, са оцелявали след смъртта като защитници, лечители или помощници в определени случаи, когато опасности са заплашвали да навредят на хората. Последната секция – „Героите като модели за подражание“ е посветена на това как древните гръцки войни, атлети и други са подражавали в своето поведение на героите си. Всяка епоха има своите герои, но тук е гръцката версия за тях – без разкрасяване.
Изложбата непременно би представлявала интерес за всички, които са запалени по гръцката история, митове и визуални изкуства. Тя ще бъде в културния център „Онасис“ до 3 януари 2011 г.
