Седем седмици преди Великден църквата отбелязва Сиропусна Неделя, или както е известен в народната традиция – Сирни Заговезни или Прошка. Тази година това е 14 март.
По традиция на Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки, за да поискат прошка. Те целуват ръка на домакините с традиционните думи: „Прощавай, мале, тате”, а отговорът е: „Просто да ти е, Господ да прощава”.
В църквите традиционно се отслужват вечерни богослужения, след които става опрощаване на църковните служители с християните. С искането на прошка се следва заветът на Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.
Сирни Заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Той предшества Великият пост преди Великден и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
За трапезата днес се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Хамкане
Може би най-популярният за празника е обичаят хамкане – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а членовете на семейството, основно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.
Празникът се нарича още и Поклади, заради популярния обичай в неделя да се палят огньове (клади) и да се прескачат за здраве, около тях се играят хора и се пеят песни. В някои краища на България се палят факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогони бълхите от къщата. Обичаят се нарича оратници или огруглици.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели – бутарници или ботурници. Ергените изстрелват със собственоръчно направен лък запалена стрела в двора на момите, която са си харесали. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни, а семейството на момата будува, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която събере най-много стрели, тя е най-лична и най-харесвана.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие.
Обредността на Прошка е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни, а след Сирни Заговезни до Великден са забранени сватбите. Постът не означава само вегетарианство. Сексът и алкохолът също са строго забранени.
