В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник. Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен „Стълпник“. Там умира на 103 години.
С празника Симеоновден започва есенната оран. Празнуват всички, които носят името на светеца, който се смята за покровител на орачите и затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му – стопанската нова година.
На този ден обикновено започва бруленето и събирането на орехите. В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци. Коли се курбан (петле или кокошка), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете. Забранена е и всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Празникът е известен и с обичая полазване (Летен полазник) – всички в къщата следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
