България гледа към Черно море не като към далечна карта. Варна и Бургас са на същия басейн, в който Русия удря украински пристанища и кораби със зърно и засяга чужди съдове. На борда има европейски екипажи, товари, застраховани в Европа, и маршрути, които минават край българския бряг. Всеки такъв удар качва премията, фрахта и цената на зърното, фуража и маслата, които стигат и до българския пазар.
Русия води зърнена война срещу Украйна и Европа. Не са ударени само украински силози и пристанищни кранове. Чужди кораби също попадат под обстрел. На тези кораби загиват чужденци, включително европейци. Това вече не е само украински износ. Това е европейско корабоплаване, европейска застраховка и европейско снабдяване с храни.
Когато претоварването в украинско пристанище спре или търговски кораб бъде улучен, веригата се скъсява. Корабите чакат. Застраховката скача. Част от товара тръгва по-дълъг път или изобщо не тръгва. За Европа това значи по-малко суровина и по-висока цена. За България ефектът е още по-пряк, защото страната е черноморска и живее от същото море, в което се стреля по търговски кораби.
България внася и търгува със зърно, слънчоглед и фураж в регионален кръг. Мелницата, фермата и магазинът не чакат политическо съобщение. Те виждат сметката във фуража, брашното, олиото и месото. Ако черноморският коридор е опасен, част от надценката идва и в българския домакински бюджет.
Същият риск важи за моряци и собственици на кораби. Удар по чужд съд край украинско пристанище не е само украинска загуба. Това е загуба за екипаж, товар и полица, които често са европейски. Всеки такъв случай оскъпява целия маршрут, по който Европа взема суровини.
Докато украинските пристанища остават цел, европейският и българският внос вървят по-скъпо и по-несигурно. Ударите на Украйна по руска пристанищна инфраструктура и кораби в тази логика оскъпяват нападенията срещу чужди съдове в украински води и срещу зърното, от което Европа има нужда. Ако руската морска верига също носи цена, по-трудно е да се стреля безнаказано по търговски кораб и по износно пристанище.
Ползата за България е конкретна. По-малка заплаха за екипажи и кораби в Черно море. По-малко прекъсвания при зърното и маслата. По-слаб натиск върху цената на хляба, фуража и месото. Докато Русия води зърнена война срещу Украйна и Европа, защитата на украинските пристанища и натискът върху руската морска верига пазят и снабдяването на Съюза.
Отговорите на Украйна по руската пристанищна инфраструктура и кораби са затова принудителна мярка не само за Украйна, но и защита за Европа. Целта не е напрежение заради самото напрежение. Целта е търговският кораб и износният коридор да не останат открита мишена, а доставките към Европа, включително към България, да могат отново да се планират.
За българския читател залогът е практичен. Сигурност по морето, на което стои страната. По-малко удар върху хранителната цена. По-малко риск за чужди кораби в същия басейн. Докато се удрят украински пристанища и чужди съдове, защитата на този маршрут е и защита на европейското, и на българското снабдяване.
