Духовният баща на авангарда Жоан Миро, не може да бъде пъхнат в тесните граници само на едно изкуство или само на едно артистично течение. Той не е просто художник, а ръцете му са изваяли и сътворили множество скулптори, литографии, витражи, стенописи, пана, в които прокарва радикалните за онова време триизмерни и четириизмерни изображения.
За неговите творби можем да кажем, че са веднага разпознаваеми. Носят аурата на един уникален закачлив стил, в който властват ярките цветове и странните форми, породени на пръв поглед от едно наивно детско въображение. В пълен контраст на картините си, Миро е скромен, сериозен, саможив и затворен човек, който предпочита строгите костюми и здравата работа.
Жоан е син на барселонски бижутер-златар. Дипломира се в художествената школа на каталонската столица, но родителите му настояват да получи по-практична професия, като тази на щетоводител. Той записва паралелни лекции по икономика и дори за две години практикува професията на щетоводител, но прекратява тази дейност, след като получава нервен срив. Родителите се примиряват с избора на сина си, който мечтае да гради кариера на художник, но никога не му оказват подкрепа.
В началото на кариерата си той експериментира с различни стилове на рисуване, които са на мода в началото на века, като фовизъм и кубизъм. През 1920 г. Миро осъществява първото от поредица пътувания до Париж. През 1921 г. той се установява трайно във френската столица. Там се запознава с Пабло Пикасо и с много други велики художници и артисти, привлечени от славата на френската столица, която в края на XIX в. става център на културата и изкуството. От 1924 г. Миро се присъединява към кръга на френския писател, поет и един от основоположниците на сюрреализма Андре Бретон. Именно в този период той прави рязък завой в посока сюрреализъм, но така и не се интегрира напълно в групата на Бретон, в която е обречен да си остане аутсайдер.
До 1930 г. художникът гради свой собствен стил, който е труден за описване, характеризира се с ярки цветове, съчетани с опростени форми, които напомнят на детски рисунки. Изкуството му обединява и елементи от каталонското народно творчество, а самия Миро сравнява своите творби с поезия. Споделя и следното: „Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен“.
През 30-години на XX в. печели международно признание и популярност. Между 1940 и 1948 г. пребивава в Испания и през този период експериментира с различни артистични изразни средства – скулптура, керамика, стенописи.
През 1947 г. Миро посещава за пръв път Съединените щати, където поставя няколко самостоятелни изложби. Именно първото му гостуване в САЩ се оказва най-важно, защото то му отваря пътя занапред, носи му световна слава, а картините му достигат баснословни суми. В свое писмо Миро заявява, че се отказва от посредствения живот на скромния незначителен човек, какъвто е бил до този момент. През 1956 г. най-накрая се нанася във вилата на мечтите си, която се намира в Палма де Майорка, построена от архитекта Хосе Луис Серт. Новопостроената къща-студио е създадена в ултра-модерен стил, типичен за авангардната архитектура през петдесетте години на XX в., а през 1992 г. архитектурният шедьовър е обявен за музей в чест на легендарния Жоан Миро.
