В сюрреалистичните си картини Миро обрисува една своя измислена вселена, която се характеризира с постепенно опростяване на формата. Поредицата холандски интериори е сред най-представителните творби в творческото израстване на каталонския художник Жоан Миро. Отдалечил се вече от влиянието на кубизма и фовизма, от 1925 г. той най-накрая открива един свой микрокосмос, един маниер на рисуване, в който се чувства комфортно и на място. В своето търсене на стойностното и същественото, изразните му средства стават все по-изчистени и изразителни.
Великите холандски художници от XVII век, като Вермеер, оказват голямо влияние върху Миро, който започва да колекционира цветни картички с реплики на техни картини и при завръщането си в Париж се посвещава на създаването на серия от картини, по-известна като „Холандски интериори“. Първата, озаглавена „Холандски интериор І“ (1928), е инспирирана от картината “Свирач на лютня” (1661) от Хендрик Мартенс Сорг, и в нея Жоан пресъздава своите сюрреалистични сънища.
От пръв поглед се вижда, че присъстващите форми не могат да бъдат оприличени с нищо познато. Структурата е сложна, но ако ползваме за ориентир оригиналната картина от Хендрик Сорг, ще успеем да открием доста общи характеристики между двете платна. В едно помещение с триизмерна структура, в което всяка стена е с различен цвят, изниква ясно различимата фигура на лютнята и фигурата на нейния свирач, чиято „глава“ е обградена от бял ореол, в който са поместени мустак и кичур коса, обкръжаващ миниатюрно ухо. Очите, носа и устата са затворени в рамките на червения кръг. Ако отместим поглед от свирача на лютня, ще забележим, че той е обграден от цяло многообразие от дребни животинки, растения и малки предмети, които сякаш танцуват в ритъм с музиката. Простотата е сведена до краен предел, а обектите ясно се открояват благодарение на чистите линии. В ляво стои отворен прозорец, през който се вижда абстрактен пейзаж, наподобяващ халюциногенно изглеждащия интериор. Сякаш творбата е плод на бурно детско въображение, креативно и гениално, каквито са всички сюрреалистични картина на Жоан Миро.
Техниката му се отличава със своята уникална калиграфия, в която изкуството е средство за извайването на всяка фигура. Композицията се гради на тектоничния баланс между линиите и цветовете, сред които се открояват червеното, жълтото и синьото, отделени от бялото и черното.
Малко художници са съумявали да творят, служейки си само с толкова оскъден набор от елементи. Пластичната мощ, която струи от картините на Миро, е плод на средиземноморската чувственост на този прекрасен испански художник.
