-
Аршил Горки. „Градина в Сочи“, 1941 Това течение в изкуството, което се появява по време на Втората световна война в Ню Йорк, създадено от емигранти, е заимствало името си от мрачния немски експресионизъм, вдъхновен от своя страна от готиката. Абстрактният експресионизъм не е нито толкова абстрактен, нито толкова експресионистичен, а по-скоро се доближава до сюрреализма.
Първоначално терминът „Абстрактен експресионизъм“ бил използван, за да се опише творчеството на известния руски художник Василий Кандински, основоположник на абстракционизма, но впоследствие е възприет и за дефинирането на художествения стил разпространен в Америка през 40-те години на 20 век. Тогава Ню Йорк се превръща в новата мека на културата и изкуството, измествайки Париж, който в края на 19. и началото на 20. век е своеобразна културна столица, привличала стотици артисти от цял свят.
Вътрешната психологическа борба, външните битка на човека срещу природата, духовно търсене на Бога, смисъла на човешкото съществуване – това са едни от главните теми, които творците си поставят за цел да опишат чрез абстракцията. За тях процеса на създаване на самата картина е по-важен и от самата картина и вниквайки в него, можем да разгадаем закодирания смисъл.
Самите картини можем да разделим на два типа: калиграфски и иконични. За първия са характерни линии и драскулки, хаотично нахвърляни по платното, а във втория откриваме някаква форма, която заема централно място в композицията. Платната имат масивни размери, с което се цели да се изразят силни емоции посредством самия акт на рисуване.
Постепенно се появява цяла плеада от художници, които се причисляват към този стил. Техните картини не целят да представят видимата реалност, а вярват, че абстрактните платна могат много по-силно да изразят духовните им и емоционални състояния. Художниците търсят спонтанно освобождаване от напиращата в тях емоция. За свои ментори посочват художниците, емигрирали от Европа по време на Втората световна война.
Пит Мондриан и Макс Ернст са най-важните имена, олицетворяващи революционния творчески дух и прекъсването на връзките с традиционната живопис. Други художници, като Аршил Горки и Ханс Хофман, успяват да внедрят идеята за изразяване чрез средствата на абстракцията.
Важен и приносът на холандеца Вилем де Кунинг, който заема второ място в класацията за най-скъпо продадени картини. Де Кунинг запазва връзката с видимото. В шестте варианта на картината си „Жена“ (1950-1952) той тотално разбива наложеният от тогавашната култура естетически модел за женска красота, като го заменя с един груб и суров образ, все едно изваден от най-мрачните дълбини на подсъзнанието.
А американецът от руски произход Марк Ротко използва взривоопасна комбинация от цветове, които преливат един в друг, за да създаде неповторими цветни полета, които се превръщат във въздействащо изразно средство.
Ако сте любители на абстрактните картини, може да изберете такива за дома или офиса си в Kartini.bg.
