Изобразителното изкуство винаги е било територия запазена ексклузивно за мъже, а на дамите умишлено им е било забранявано да учат този занаят в известните школи. Е, всяко правило си има своите изключения и през далечната 1616 г., една изкусна италианка става първата жена, която е приета във флорентинската академия за изящни изкуства „Accademia delle Arti del Disegno“. Е, вярно, че баща й е бил виден италиански художник и това несъмнено е оказало влияние на нейния успех, но ако не е бил силният й борбен характер, надали е щяла да продължи да твори в този свят, който й е поднесъл не малко страдания.
Артемизия Джентилески безспорно е сред първите жени, взели не лекото решение да отстояват своето призвание и да търсят полово равноправие в една епоха, когато ролята на жената била да бди над семейното огнище и децата. Разбира се, жената имала правото да твори, но не и да се изявява. Която дръзнела да прекрачи това неписано правило, обществото не закъснявало със своето наказание. Такава била и съдбата на легендарната художничка Артемизия Джентилески, която едва на 17 г. нарисувала първата си творба „Сузана и старците“. Майка и умира рано, когато момичето било на 12 години, а баща й Oрaцио Джeнтилecки бил прочут италиански бароков художник. Артемизия е била най-голямото от общо шест деца, както и единствено момиче в семейството. На нея се падала участта да се грижи за баща си и по-малките си братя. Но в дома им често се отбивали големи творци и художници, сред които самият Караваджо, от които тя получавала полезни съвети за изкуството. За жалост сред честите посетители бил и художникът Aгоcтино Тacи, човек с бурен нрав и нездрави сексуални навици. Той бил нает от бащата за частен учител на Артемизия, но направил грешката да се увлече по младото и талантливо момиче, което не споделяло чувствата му. Художникът изнacилил 18-годишната Артемизия, но тя от срам криела в продължение на година този позорен факт. Когато научил истината, бащата повдигнал обвинение срещу Таси, който първоначално твърдял, че никога не е докосвал момичето. Това не е било първото посещение в съда на развратния художник – по-рано бил обвинен в изнасилването на доведената му сестра, както и на една от съпругите му, която била безследно изчезнала.
В хода на делото се изяснява, че жената е била убита и че Таси е бил замесен в това пъклено дело.
Уви, той престоява зад решетките едва година, а мъчителната травмата завинаги бележи живота на Артемизия, която съсредоточава цялата си енергия в рисуване.
Сред изящните й образци на италианския барок се нареждат: „Каещата се Магдалена“, „Юдит и слугинята й“, „Юдит обезглавява Олоферн“, „Яил и Сисара“, „Клеопатра“, „Лукреция“.
Източник: Benchtalks.com
