Скарлатината е инфекциозно заболяване, което се изразява с треска, зачервено гърло и характерен обрив. Скарлатината се причинява от инфекция със стрептококови бактерии от група А, които причиняват също ангина и други кожни инфекции (например импетиго и червен вятър). Скарлатината засяга най-вече деца на възраст между 2 и 10 години, като рядко се среща при по-големи деца и възрастни. Броят на заболелите и смъртните случаи от скарлатина значително е спаднал след въвеждането на антибиотичното лечение.
Понеже болестта е много заразна, исторически скарлатината е отговорна за огромни епидемии през 19-ти век, докато стотина години по-късно не е изобретена ваксината против скарлатина, която днес е заменена от антибиотиците.
Ангината, която е дело на същите бактерии, в повечето случаи предшества скарлатината. Около 10% от заболелите от ангина се разболяват и от скарлатина. Това може да стане по всяко време от годината, макар през зимните и пролетни месеци случаите да зачестяват. Бактерията се предава по въздушно-капков път, но човек може да се зарази и при директен контакт с болен от скарлатина, дори той да не изпитва симптоми.
Симптоми на скарлатина
Симптомите на заболяването обикновено се появяват до четири дни след развиване на инфекцията. Както вече казахме, скарлатината може да се появи непосредствено след или по време на ангина, така че много от симптомите могат да се застъпват с тези на ангината.
Най-честите симптоми включват: зачервено и подуто гърло, главоболие, треска, безпокойство, болка в корема, гадене, повръщане, подути лимфни възли от двете страни на врата. До четири дни след заразяването, болният ще развие характерен кожен обрив, който обикновено се появява в областта на гърдите, врата и подмишниците, но след това може да се разпростре по цялото тяло. Обривът е най-ясно изразен по гънките на кожата – подмишниците, врата, областта около слабините, лактите и коленете. Разкъсани капиляри в тези области могат да причинят обрив, който се разпростира като линии.
Обривът при скарлатината се описва като груб, с текстура подобно на шкурка, състоящ се от множество червени точици. Когато бъде приложен натиск върху обрива, той се обезцветява. Лицето също може да изглежда зачервено, а областта около устата да е бледа. Обривът може да продължи между 2 и 7 дни. След това той избледнява и кожата започва да се бели. Това може да продължи няколко седмици. Продължителността на беленето на кожата зависи от това колко сериозен е бил обривът.
По време на първите 1-2 дни след заразяването със стрептококовата бактерия на скарлатината, езикът може да побелее, да се подуе и по него да се появят червени пъпчици. След 4-5 дни бялото покритие изчезва и езикът става целия червен.
Кога да потърсите лекар?
Задължително се консултирайте с лекар, ако имате зачервено гърло, особено, ако е в комбинация с треска или обрив. Макар при повечето случаи зачервеното гърло да е в резултат от вирусна инфекция, вашият лекар трябва да се увери, че не става въпрос за скарлатина или ангина, които изискват различно лечение и могат да причинят други усложнения.
Лечение на скарлатина
След като сте били диагностицирани със скарлатина, има няколко мерки, които могат да ви помогнат да потушите симптомите и да ускорите възстановяването си. Нужна е почивка и увеличен прием на течности, които да ускорят лечението. Ако имате фарингит, различни таблетки за смучене могат временно да облекчат зачервеното гърло. Гаргарата с топла подсолена вода също помага.
Ако вашият лекар прецени, ще ви предпише антибиотици срещу скарлатината. Те са много ефективни и не само предотвратяват риска от усложнения, но също така бързо пресичат симптомите и заразността на болестта. Обикновено само 24 часа след започването на антибиотично лечение, болният вече не е заразен.
Най-често използваните антибиотици включват орално приемане на пеницилин за 10 дни или еднократна мускулна инжекция с пеницилин. Други опции са първо поколение цефалоспорини. За тези, които са алергични към пеницилин, се препоръчва еритромицин.
От съществено значение е да се направи пълен курс на лечение с предписаните антибиотици, тъй като ранното прекъсване може да остави болестта неизлекувана и да доведе до усложнения, които се лекуват по-трудно.
