Ден на музиката и поезията … ден като всички останали
На 1 октомври се отбелязва Световният ден на музиката и поезията. Какво можем да направим по този повод, как да отпразнуваме подобаващо това събитие?!
Може би като министъра на културата на Републиката – г-н Вежди Рашидов, който „поздрави музикалните институти в страната по случай Световния ден на музиката.
„С таланта си вие разкривате красотата на едно изкуство, изпълнено с истинско вдъхновение. Продължавайте със силата на творчеството да обогатявате нашия ден”, се казва в поздравлението на министър Рашидов, изпратено до музикалните институти и дейци в страната“. Информацията е съвсем достоверна и извира от официалния сайт на Министерство на културата – mc.government.bg.
Какво удовлетворение от този поздрав за тези културни дейци, които неуморно трябва „да обогатяват нашия ден“? Но защо никой не каза как те ще се обогатят. Вероятно на някой ще му се стори твърде пошло да включим в едно изречение думата изкуство и думата пари. Но все пак нека си дадем сметка кой творец в наши дни на практика се прехранва и печели от изкуството, която създава. Защото, г-н Рашидов, изкуството може да храни душите ни, но телата ни също трябва да се хранят, а не само да вегетират.
Отговорът ми ще бъде бърз, остър и категоричен като скалпела на опитен хирург:
В наши дни от музика и поезия печелят само музикантите и т.нар. текстописци в областта на попфолка. И то само единици от тях могат да си позволят да си плащат сметките, да водят светски живот и дори да си купят автомобил с парите, които изкарват от това изкуство. В този ред на мисли става все по-трудно да се определи кое в България е поп, кое е фолк, кое е комерсиално и какво е изкуство?
Вярно е, че ако разгърнем културния афиш и то само за последната седмица, ще видим, че той е препълнен със събития от различни сфери на родното изкуство и култура: Изложба на Румен Читов и Любомир Вутов, Международен фестивал „Златен кукер“ – 2010, Премиера на „Карнавал“ от Камен Донев, Куку-руку – новата песен на P.I.F., фестивал „Аларма Пънк Джаз“ и т. н. и т.н. Но колко от нас ще посетят тези събития и дори тяхната посещаемост да е висока, означава ли, че някой ще спечели от това?
Интересува ме също и то живо ме интересува как ще се определят пенсиите на „естрадните“ изпълнители. Дали ще им дадат медал, орден „Стара планина“ и дали ако имат по-високи пенсии, останалите хора, които не са имали таланта, шанса и провидението на съдбата, ще се разбунтуват?
Все пак, с желание за позитивен завършек и с цел да отбележим този Световен ден на музиката, ще цитирам един велик неин представител – Стинг:
„Музиката се отплаща за всичко“.
